Постинг
14.03.2009 21:38 -
Groovy Sessions говори за Джим Джармуш (Jim Jarmusch)
Автор: fmgroovy
Категория: Музика
Прочетен: 4978 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.03.2009 17:45
Прочетен: 4978 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 15.03.2009 17:45
Към този текст си позволих да направя малък подкаст с избрани теми от саундтраци към филмите на JimJarmusch.
Eто и описа:
01 / forest whitaker / samurai code quote / ghost dog: the way of the samurai
02 / john lurie / tuesday night in memphis / mystery train
03 / john lurie / car cleveland / stranger than paradise
04 / tom waits / helsinki mood / night on earth
05 / john lurie / chaucer street / mystery train
06 / neil young / nobody"s story / dead man
07 / john lurie / a lawyer can"t take you to another planet / mystery train
08 / tom waits / on the other side of the world / night on earth
09 / john lurie / promenade du maquereau / down by law
10 / mulatu astatke / yekerme sew / broken flowers
11 / funkadelic / nappy dugout / coffee and cigarettes
12 / black knights / zip code / ghost dog: the way of the samurai
13 / dengue fever / ethanopium / broken flowers
Можете да го изтеглите ТУК:
В един от тихите и спокойни съботни дни от моето ежедневие, преглеждайки интернет пространството се подсетих, че в момента тече 13-ият международен филмов фестивал София Филм Фест, а сред съпътстващите го програми е и първата ретроспектива на един от най-големите независими американски режисьори - Jim Jarmusch.
Всъщност прожекциите са стартирали още в края на месец февруари и ще приключат след няколко дни.
Бърз преглед с Googleпоказа, следното:
1. Единствения смислен текст е на кино критика Деян Статулов. Текстът е много добър и си заслужава да го прочетете в блога на Деян.
2. Голяма част от журналистите у нас просто са преписали откъси от тази статия. В това няма лошо, стига да се спомене, че текстът е дело на Статулов. Това обаче не се случва. Вярно е, че текстът може да се приеме като прес информация, но все пак (убеден съм в това) след като всички тези журналисти са получили (борейки се със зъби и нокти) за безплатни пропуски за прожекциите на феста, беше редно поне малко да си мръднат пръста и да попрочетат, това онова заJarmusch. Да изразят своето собствено мнение би било и още по-добре, но вече отдавна съм се отказал да очаквам това от 99% от журналистическата гилдия. Например неподписан текст във в “Стандарт” започва така:
“Мистика, сюрреализъм и персонажи от ъндърграунда ще завладеят за седмица Дома на киното от 28 февруари. Тогава започва ретроспективата от 10 филма на Джим Джармуш. Бунтарят на американското седмо изкуство ще загрее маниаците за 13-ия международен "София филм фест", който ще властва в НДК от 5 до 15 март”. И до тук. За толкова са стигнали силите на автора. А пък и израза “ще загрее маниаците” e по тинейджърски смешен.
Но сега за JimJarmusch. Eдин от много важните моменти, на които трябва да се обърне внимание в творчеството на Jarmusch, е че неговите филми освен авангардни и независими са и нискобюджетни. Успехът им се крие в историите, които режисьорът разказва от екрана. Повечето му герои са най-обикновени хора - предвидими и изненадващи с действята си едновремено. Това ги прави близки до зрителя и му помага лесно да се отъждестви с тях, което е един от най-печелившите похвати при Jarmusch.
Photo: Henri-Maxime Ducoulombier
В този пост ми се иска да ви разкажа за този режисьор през погледа не на зрителя, а на слушателя. Затова и ще стане дума по-скоро за музиката в неговите филми. Надявам се тази различна гледна точка да възбуди интересът ви към творчеството на безспорно един от най-интересните съвремени режисьори.
А всичко започна от Tom Waits. След като успях преди години да си набавя повечето му студийни албуми, най накрая посегнах и към саундтрака на “Night on earth”. За голямо мое учудване той се оказа колкото типичен за творчеството на Waits, толкова и различен. Може би защото съдържаше предимно инструментални теми – кратки, сякаш нахвърляни междъ другото на нотния лист или записани в студиото между два сешъна. Затова и побързах да си набавя филма, за да разбера причината за това. Заглавието “Night on earth” съдържа пет кино новели, пет истории за таксиметрови шофьори и техните клиенти от пет точки на света.
Night on Earth (Rome / Paolo Bonacelli & Roberto Benigni)
Аз лично бях впечатлен от играта на Winona Ryder и Roberto Benigni, но едва след лентата разбрах защо музиката на TomWaits звучи различно. Казано накратко открих магията между картина и звук. И това още повече засили любопитството ми към творчеството на Jarmusch. Логично бе след “Night on earth”, да потърся други негови филми и оповавайки се на причинно-следствените връзки, следващата лента се каваше “Down by law”.
Down by the Law (Tom Waits, John Lurie & Roberto Benigni)
Освен, че в този филм като актьори се изявяват Roberto Benigni и Tom Waits, третата главна роля е поверена на композитора и музикант John Lurie. Последният е и автор на музиката, както към този филм, така и към “Mystery Train” и “ Stranger thanParadise”.
Mystery Train (Joe Strummer, Rock Aviles & Steve Buscemi)
Търсенето на тези саундтраци ме отведе при един от най-интересните белгийски лейбъли Crammed и уникалната (ползвам това определение съсвсем целенасочено) поредица, озаглавена Made To Measure.
Предицата съдържа 36 издания събрали на едно място музика за филми, театрални постановки и арт пърформанси на имена като Harold Budd, Hector Zazou, Benjamin Lew, Arto Lindsay, Steven Brown (Tuxedomoon), John Lurie, Blaine L. Reininger (Tuxedomoon) и Sussan Deihim & Richard Horowitz от техни колаборации с режисьори като Jim Jarmusch, Wim Wenders and Bernardo Bertolucci, хореографи като Maurice Bйjart, Karine Saporta, Karole Armitage, Rйgine Chopinot, Philippe Decouflй и Daniel Larrieu и модни дизайнери като Yohji Yamamoto и Rei Kawakubo.
Самият John Lurie доста успешно съчетава в музиката си минималистичните похвати характерни за имена като Michael Nyman, John Cage и Steve Reich с фрий джаз елемнти типични за Art Ensemble Of Chicago, Pharao Sanders и Sun Ra. По всичко личи, че Lurie силно е повлиял и на Tom Waits, което се усеща от късните му албуми. Последвалата колаборация на Jarmusch с Neil Young за филма “Dead man” с Johnny Depp, вече изважда музиката на едно съвсем ново ниво.
Dead Man (Johnny Depp & Gary Farmer)
Тук тя е до такава степен вплетена в сюжета на лентата, че буквално не може да бъде отделена само като звук. Затова и дискът със саундтрака съдържа множество диалози от филма. Този факт само подсказва симбиозата, до която са стигнали сценария на Jarmusch и музиката на Young. Същото се случва и с музиката към “Ghost Dog: The Way of the Samurai”.
Ghost Dog: The Way of the Samurai (Forest Whitaker)
Освен че в този филм Forest Whitaker е просто неотразим като актьор и тук саундтрака на RZA, е неразделна част от сюжета и картината. Във филам музиката звучи фантастично. Аз лично съм го гледал десетки пъти, без да ми писне. Но така и не успях да издържа само да слушам саундтрака. Всъщност понеже стана дума за Forest Whitaker, може би тук е мястото да спомена, че сценариите на Jarmusch, често ми напомнят за книгите на Paul Auster. Достатъчно е да видите филма “Smoke” (отново много добра игра на Forest Whitaker), за да разберете, какво имам предвид. Последният (или вече пред последният) филм на Jim Jarmusch – “Brokenflowers” донесе нова приятна изненада на меломаните. В него се появи музиката на етиопецът Mulatu Astatke. Спокойно мога да нарека този саундтрак истинска находка. С този си избор Jim Jarmusch направи за Mulatu Astatke, това което направи Wim Wenders за музикантите от Buena Vista Social Club – спомгна светът да ги открие.
Coffee and Cigarettes (Somewhere in California / Iggy Pop & Tom Waits)
Реших да създам този текст, защото според мен Jarmusch не е просто добър режисьор, той е преди всичко талант, успяващ да улече с идеите си много световно известни артисти от всички области на изкуството. И винаги покрай кредитите към неговите филмови продукции (ако сте достатъчно любопитни и търпеливи да изчетете финалните надписи) можете да откриете имена, които да ви изненадат приятно, с онова което правят, независимо в коя област на изкуството е то.
Панорама от филми на Джим Дармуш.
Все още имате възможност да се насладите на творчеството му на глям екран. Едва ли скоро пак ще ви се отдаде такава възможност !
"Годината на коня" (Year of the Horse)
18.03. - 18:30, Одеон
"Дух куче: пътят на самурая" (Ghost Dog: The Way of the Samurai)
18.03. - 20:30, Одеон
"Извън закона" (Down By Law)
16.03. - 18:30, Одеон
"Кафе и цигари" (Coffee and Cigarettes)
19.03. - 18:30, Одеон
"Мистериозният влак" (Mystery Train)
16.03. - 20:30, Одеон
"Мъртвец" (Dead Man)
17.03. - 19:00, Одеон
"Нощ над земята" (Night on Earth)
17.03. - 21:15, Одеон
"По-странно от Рая" (Stranger than Paradise)
15.03. - 20:30, Одеон
"Постоянна ваканция" (Permanent Vacation)
15.03. - 19:00, Одеон
"Прекършени цветя" (Broken Flowers)
19.03. - 20:30, Одеон
Ето и едно интервю със самия Джармуш, в което ще научите интересни подробности около работата му с Neil Young и RZA по музиката към филмите “Year of the Horse” и “ Ghost Dog: The Way of the Samurai”.
Eто и описа:
01 / forest whitaker / samurai code quote / ghost dog: the way of the samurai
02 / john lurie / tuesday night in memphis / mystery train
03 / john lurie / car cleveland / stranger than paradise
04 / tom waits / helsinki mood / night on earth
05 / john lurie / chaucer street / mystery train
06 / neil young / nobody"s story / dead man
07 / john lurie / a lawyer can"t take you to another planet / mystery train
08 / tom waits / on the other side of the world / night on earth
09 / john lurie / promenade du maquereau / down by law
10 / mulatu astatke / yekerme sew / broken flowers
11 / funkadelic / nappy dugout / coffee and cigarettes
12 / black knights / zip code / ghost dog: the way of the samurai
13 / dengue fever / ethanopium / broken flowers
Можете да го изтеглите ТУК:
В един от тихите и спокойни съботни дни от моето ежедневие, преглеждайки интернет пространството се подсетих, че в момента тече 13-ият международен филмов фестивал София Филм Фест, а сред съпътстващите го програми е и първата ретроспектива на един от най-големите независими американски режисьори - Jim Jarmusch.
Всъщност прожекциите са стартирали още в края на месец февруари и ще приключат след няколко дни.
Бърз преглед с Googleпоказа, следното:
1. Единствения смислен текст е на кино критика Деян Статулов. Текстът е много добър и си заслужава да го прочетете в блога на Деян.
2. Голяма част от журналистите у нас просто са преписали откъси от тази статия. В това няма лошо, стига да се спомене, че текстът е дело на Статулов. Това обаче не се случва. Вярно е, че текстът може да се приеме като прес информация, но все пак (убеден съм в това) след като всички тези журналисти са получили (борейки се със зъби и нокти) за безплатни пропуски за прожекциите на феста, беше редно поне малко да си мръднат пръста и да попрочетат, това онова заJarmusch. Да изразят своето собствено мнение би било и още по-добре, но вече отдавна съм се отказал да очаквам това от 99% от журналистическата гилдия. Например неподписан текст във в “Стандарт” започва така:
“Мистика, сюрреализъм и персонажи от ъндърграунда ще завладеят за седмица Дома на киното от 28 февруари. Тогава започва ретроспективата от 10 филма на Джим Джармуш. Бунтарят на американското седмо изкуство ще загрее маниаците за 13-ия международен "София филм фест", който ще властва в НДК от 5 до 15 март”. И до тук. За толкова са стигнали силите на автора. А пък и израза “ще загрее маниаците” e по тинейджърски смешен.
Но сега за JimJarmusch. Eдин от много важните моменти, на които трябва да се обърне внимание в творчеството на Jarmusch, е че неговите филми освен авангардни и независими са и нискобюджетни. Успехът им се крие в историите, които режисьорът разказва от екрана. Повечето му герои са най-обикновени хора - предвидими и изненадващи с действята си едновремено. Това ги прави близки до зрителя и му помага лесно да се отъждестви с тях, което е един от най-печелившите похвати при Jarmusch.
Photo: Henri-Maxime Ducoulombier
В този пост ми се иска да ви разкажа за този режисьор през погледа не на зрителя, а на слушателя. Затова и ще стане дума по-скоро за музиката в неговите филми. Надявам се тази различна гледна точка да възбуди интересът ви към творчеството на безспорно един от най-интересните съвремени режисьори.
А всичко започна от Tom Waits. След като успях преди години да си набавя повечето му студийни албуми, най накрая посегнах и към саундтрака на “Night on earth”. За голямо мое учудване той се оказа колкото типичен за творчеството на Waits, толкова и различен. Може би защото съдържаше предимно инструментални теми – кратки, сякаш нахвърляни междъ другото на нотния лист или записани в студиото между два сешъна. Затова и побързах да си набавя филма, за да разбера причината за това. Заглавието “Night on earth” съдържа пет кино новели, пет истории за таксиметрови шофьори и техните клиенти от пет точки на света.
Night on Earth (Rome / Paolo Bonacelli & Roberto Benigni)
Аз лично бях впечатлен от играта на Winona Ryder и Roberto Benigni, но едва след лентата разбрах защо музиката на TomWaits звучи различно. Казано накратко открих магията между картина и звук. И това още повече засили любопитството ми към творчеството на Jarmusch. Логично бе след “Night on earth”, да потърся други негови филми и оповавайки се на причинно-следствените връзки, следващата лента се каваше “Down by law”.
Down by the Law (Tom Waits, John Lurie & Roberto Benigni)
Освен, че в този филм като актьори се изявяват Roberto Benigni и Tom Waits, третата главна роля е поверена на композитора и музикант John Lurie. Последният е и автор на музиката, както към този филм, така и към “Mystery Train” и “ Stranger thanParadise”.
Mystery Train (Joe Strummer, Rock Aviles & Steve Buscemi)
Търсенето на тези саундтраци ме отведе при един от най-интересните белгийски лейбъли Crammed и уникалната (ползвам това определение съсвсем целенасочено) поредица, озаглавена Made To Measure.
Предицата съдържа 36 издания събрали на едно място музика за филми, театрални постановки и арт пърформанси на имена като Harold Budd, Hector Zazou, Benjamin Lew, Arto Lindsay, Steven Brown (Tuxedomoon), John Lurie, Blaine L. Reininger (Tuxedomoon) и Sussan Deihim & Richard Horowitz от техни колаборации с режисьори като Jim Jarmusch, Wim Wenders and Bernardo Bertolucci, хореографи като Maurice Bйjart, Karine Saporta, Karole Armitage, Rйgine Chopinot, Philippe Decouflй и Daniel Larrieu и модни дизайнери като Yohji Yamamoto и Rei Kawakubo.
Самият John Lurie доста успешно съчетава в музиката си минималистичните похвати характерни за имена като Michael Nyman, John Cage и Steve Reich с фрий джаз елемнти типични за Art Ensemble Of Chicago, Pharao Sanders и Sun Ra. По всичко личи, че Lurie силно е повлиял и на Tom Waits, което се усеща от късните му албуми. Последвалата колаборация на Jarmusch с Neil Young за филма “Dead man” с Johnny Depp, вече изважда музиката на едно съвсем ново ниво.
Dead Man (Johnny Depp & Gary Farmer)
Тук тя е до такава степен вплетена в сюжета на лентата, че буквално не може да бъде отделена само като звук. Затова и дискът със саундтрака съдържа множество диалози от филма. Този факт само подсказва симбиозата, до която са стигнали сценария на Jarmusch и музиката на Young. Същото се случва и с музиката към “Ghost Dog: The Way of the Samurai”.
Ghost Dog: The Way of the Samurai (Forest Whitaker)
Освен че в този филм Forest Whitaker е просто неотразим като актьор и тук саундтрака на RZA, е неразделна част от сюжета и картината. Във филам музиката звучи фантастично. Аз лично съм го гледал десетки пъти, без да ми писне. Но така и не успях да издържа само да слушам саундтрака. Всъщност понеже стана дума за Forest Whitaker, може би тук е мястото да спомена, че сценариите на Jarmusch, често ми напомнят за книгите на Paul Auster. Достатъчно е да видите филма “Smoke” (отново много добра игра на Forest Whitaker), за да разберете, какво имам предвид. Последният (или вече пред последният) филм на Jim Jarmusch – “Brokenflowers” донесе нова приятна изненада на меломаните. В него се появи музиката на етиопецът Mulatu Astatke. Спокойно мога да нарека този саундтрак истинска находка. С този си избор Jim Jarmusch направи за Mulatu Astatke, това което направи Wim Wenders за музикантите от Buena Vista Social Club – спомгна светът да ги открие.
Coffee and Cigarettes (Somewhere in California / Iggy Pop & Tom Waits)
Реших да създам този текст, защото според мен Jarmusch не е просто добър режисьор, той е преди всичко талант, успяващ да улече с идеите си много световно известни артисти от всички области на изкуството. И винаги покрай кредитите към неговите филмови продукции (ако сте достатъчно любопитни и търпеливи да изчетете финалните надписи) можете да откриете имена, които да ви изненадат приятно, с онова което правят, независимо в коя област на изкуството е то.
Панорама от филми на Джим Дармуш.
Все още имате възможност да се насладите на творчеството му на глям екран. Едва ли скоро пак ще ви се отдаде такава възможност !
"Годината на коня" (Year of the Horse)
18.03. - 18:30, Одеон
"Дух куче: пътят на самурая" (Ghost Dog: The Way of the Samurai)
18.03. - 20:30, Одеон
"Извън закона" (Down By Law)
16.03. - 18:30, Одеон
"Кафе и цигари" (Coffee and Cigarettes)
19.03. - 18:30, Одеон
"Мистериозният влак" (Mystery Train)
16.03. - 20:30, Одеон
"Мъртвец" (Dead Man)
17.03. - 19:00, Одеон
"Нощ над земята" (Night on Earth)
17.03. - 21:15, Одеон
"По-странно от Рая" (Stranger than Paradise)
15.03. - 20:30, Одеон
"Постоянна ваканция" (Permanent Vacation)
15.03. - 19:00, Одеон
"Прекършени цветя" (Broken Flowers)
19.03. - 20:30, Одеон
Ето и едно интервю със самия Джармуш, в което ще научите интересни подробности около работата му с Neil Young и RZA по музиката към филмите “Year of the Horse” и “ Ghost Dog: The Way of the Samurai”.
Няма коментари
