Там е публикувана и плейлистата на предаването.

Това може и да не е един от най-силните му албуми, но определено си заслужава, човек да го притежава на плоча. Все пак ако за първи път чувате името на този изпълнител, чиито политически ориентирани текстове от началото на 70-те го превръщат в жива легенда и според критиката той e “бащата на хип – хоп вълната” , задължително е да започнете с един от тези четири албума записани за малкия лейбъл Flying Dutchman.  Ето и обложките на тези четири албума.

Плочата, която ще ви представя тази вечер е озаглавена  Real Eyes и е издадена през 1980 от Arista Records. Една година по-късно в следващия си албум (Reflections), Gil Scott-Heron ще включи и една от любимите ми поеми - "B" Movie. Тя вече е звучала в Groovy sessions, а ако проявявате интерес към нея, можете да я откриете в този пост: Groovy Sessions 071. Началото и звучи доста актуално за политическата ситуация у нас в момента:

“Well, the first thing I want to say is…”Mandate my ass!”

Имено по тази причина и Real Eyes е една от последните плочи на Gil Scott-Heron, с която се сдобих, за да попълня фонотеката си.

Gil Scott-Heron – Real Eyes (Arista)

Следващото изпълнение е от 1977. Едва ли щях да обърна въобще внимание на тази плоча, ако не беше темата, която ще ви пусна - If it don"t fit, don"t force it. Тя е фънки, груви и въобще не е загубила от чара си, независимо че е записана преди повече от 30 години.

За първи път Америка чува името на  Kellee Patterson през 1971, когато тя става първата чернокожа “мис Индиана”. По-късно по време на кандидатурата и за “мис Америка” публиката открива и певческия и талант. Онова, което ми направи много силно впечатление (освен самата песен) в този албум е неговата обложка. На нея мис Patterson е снимана върху ... скейтборд. С лека носталгия си спомних за края на 80-те в България, когато се появиха и у нас скейтовете. Скейтът, който виждате на обложката, отдавна вече не е актуален, но пък стои в оснаовата на слаломния модел, който просъществува около десетина години в средата на 90-те. Еееееех, какви времена бяха. Ето го и самият албум … мнооого приятна гледка!

Кellee Patterson - Be Happy (Shadybrook Records)

А ето и още една много интересна и позабравена банда от началото на 70-те - Тhe Watts 103rd st Rhythm Band. Създадена в края на 60-те от Charles Wright и  Al McKay (който малко след това напуска групата, за да се присъедини към Earth, Wind & Fire), Charles Wright and Тhe Watts 103rd st Rhythm Band, нашумяват с хитът си от 1970 година Express Yourself и играят основна роля през цялото десетилетие в налагането на фънк звученето. Темата, която ще чуете много ми напомня за една съвсем нова група, която също се е кръстила на името на улицата, на която е създадена Menahan Street Band. Разликата e горе долу само в годината на записа. Всъщност темата Watts Happening е от  първият албум на Charles Wright and Тhe Watts 103rd st Rhythm Band, който в момента е истинска дискографска рядкост. За сметка на това през 2007 Warnner / Rhino преиздават този албум на диск, включващ като стерео версията на оригинала, така и моно версията.

Charles Wright and Тhe Watts 103rd st Rhythm Band - Тhe Watts 103rd st Rhythm Band ( Warner / Rhino)

До тук с записите от стари плочи! Сега идва ред на малко зaписи от Япония. Излишно е отново да ви напомням пристрастията си към музиката от “страната на изгряващото слъце”. Тази вечер в предаването ще ви пусна нови изпълнения на няколко банди, които вече съм представял, но ще има и банди, които за първи път ще звучат пред българската аудитория. Нека да започнем с познатите имена:

Blu-Swing – Revisions (Sony Japan)

Тази банда прозвуча за първи път в предаването преди няколо месеца (Groovy Sessions 139), благодарение на моя колега DJ Funkusion. Причината отново да я чуете е, че освен да ви я припомня ще ви пусна и един запис на японския хип-хоп изпълнител Shade, в който момчета от Blu-Swing отново взимат участие. Групата е в състав:               

Стилът на групата може да се определи като ню-джаз, но в него се смесват доста фънки стилове и на моменти напомня за изданията на италианския лейбъл Schema. Не така обаче стоят нещата със мини-албумът на Shade, озаглавен Devotion EP. Освен много приятните хип-хоп вокали и леко меланхоличното настроение, което албума има, сило впечатление ми направиха и аранжиментите, които напомнят за първите албуми на United Future Organization. Това особено силно си личи в парчето Еndless Game, което ще прозвучи в предаването тази вечер.

Shade & Blu Swing – Devotion EP (Sony Japan)

Една от моите любими японски джаз формации от последната година – Indigo Jam Unit също се “отчете” с нов, четвърти пореден дългосвирещ албум. Това е може би една от най-авангардните ню-джаз формации от Япония, наред с Soil & Pimp Sessions, която в момента шества по световните фестивали. Албумът е озаглавен Pirates,

Indigo Jam Unit – Pirates (Basic Records)

A бандата е в състав:

Вече на пшазара са се появили и още два диска на бандата, които Ви обещавам да чуете в Groovy Sessions, в момента, в който успея да си ги набавя. За сега ето ви само обложките им:

По всичко личи, че ни очакват доста изненади!

Следващата формация е Big Horns Bee, освен че отново идват от Япония, момчетата привлякоха вниманието ми и с много приятния кавър на Come Together на The Beatles, който ще чуете в предаването тази вечер. За първи път тези момчета ги чух в компилацията на лейбъла Mr. Bongo – A night at the jazz rooms, където е поместена тяхна вресия на Mission Impossible. Албумът от който е темата Come Together е озаглавен Why Can’t We be Friends и е издаден през 2005 година.

Big Horns Bee – Why Can’t We Live Together (Victor Japan)

Бандата е в състав:

А продуцент на групата е Tatsuo Sunaga по-звестен като Sunaga"t Experience. В края на миналата година един друг любим лейбъл на Groovy Sessions – Mukatsuku Records издаде и една много интересна седеминчова плоча, озаглавена “The Big 7 Inch” , включваща изпълнения на Beg Horns Bee и ремикс на парче на Big Bang, дело на Indigo Jam Unit.

Още едно издание, с което нямаме търпение да се сдобием, за да ви пуснем.

И накрая още две формации включени в рубриката ни “задължителната японска връзка”. Ще отправим поглед към лейбъла Routine Records, в чиято основа стои DJ Kobayashi. Две много интересни формации от този лейбъл ми направиха впечатление през последния месец. Едната се казва Nation Of Multiverse и за голямо мое съжаление, никъде не открих пълна информация за музикантите. Успях да разбера само, че в основата нагрупата стои саксофонистката Kyoko Satoh, а дискът ще се разпространява от съб лейбъла на Routine Jazz – Pravda, който ще се занимава предимно с издаването на концертиращи формации.

Nation Of Multiverse - Nation Of Multiverse (Routine Records/ Pravda)

Другата формация от същия лейбъл, на която ще обърнем внимание е Routine Jazz Sextet. Проектът отново е продуциран от DJ Kobayashi и е в състав:

Routine Jazz Sextet - Routine Jazz Sextet (Routine Records/ Pravda)