Isaac Lee Hayes, Jr. (August 20, 1942 – August 10, 2008)

Isaac Hayes бе изпълнител, композитор, музикант, продуцент, аранжор и актоьор. Името му се свързва с един от върховите моменти е развитието на фънк и соул музиката от края на 60-те и началото на 70-те. Това е и един от залтните периоди за лейбъла STAX , за който Hayes работи и благодарение на който на пазара се появяват албумите “Hot Buttered Soul” (1969) и “Black Moses” (1971). Тези албуми се превръщат в библия за всеки фънк и соул изпълнител през следващите десетилетия. Но може би всички ще запомнят Isaac Hayes като човекът, създал един от култовите саундтраци на 70-те – музиката към филма “Shaft” от 1971 година. Едва ли има почитател на фънк звученето по света, който да не е чувал заглавната тема към филма.

По-интересени, но и по-близки до светогледа на афро-американците, са соул баладите на Hayes, които освен с политически и социално ориентираните си текстове, добиват известност и с времетраенето си. Повечето от композициите са с дължина между седем и десет минути, с дълги интродукции, което е нетипично за периода на 70-те, когато дължината на песните е съобразена с издаването им на 7” сингли (което означава, че не трябва да са по-дълги от 3 до 4 минути). Затова и  повечето албуми на изпълнителя от този период съдържат между 4 и 6 теми. Типични примери в това отношение са композициите “(They Long To Be) Close To You” и “Part-Time Love” от  Black Moses (1971), “By the Time I Get to Phoenix” от Hot Buttered Soul (1969), “I Stand Accused” от The Isaac Hayes Movement (1970) и “Do Your Thing (Vocal)” от саундтрака на Shaft (1971), която е с продължителност 19:38 минути. В края на 90-те Hayes отново напомня за себе си, озвучавайки персонажa Chef от анимационния сериал Sout Park.

Лейбълът е създаден през 1957 година от Джим Стюарт (Jim Stewart) и сестра му Естел Акстън (Estelle Axton) в Мемфис. Основната цел в онези години е издаването на госпъл, фънк, блус  и джаз записи от южните щати. Сред големите звезди в каталога на компанията от този период са Otis Redding, Sam and Dave, Booker T. and the MG’s, Rufus Thomas, Carla Thomas, William Bell, Eddie Floyd и Albert King. В началото на 60-те, компанията се превръща в основен издател на соул и ритъм’ен блус, но за съжаление без да успее да надскочи в продажбите си щата Тенеси. Тогава Сюарт сключва дистибуторски договор с Atlantic Records и с разпространението и рекламата се заема Ал Бел (All Bell). Този ход се оказва правилен в краткосрочен план и през следващите години STAX търпи сериозно развитие, като единственият конкурент на пазара се оказва детройтската компания Motown Records. От този момент повечето от хитовете на STAX излизат на пазара и с логото на Atlantic. Това е и периода, в който изгрява звездата на Айзък Хейс (Isaac Hayes). Последвалите договори с филмовите, компании и невероятния успех на саундтрака, към “Shaft” от 1971 и реализирането на десетки хит сингли, сред които Rufus Thomas (“Do the Funky Chicken”,  “(Do The) Push and Pull”,  “The Breakdown” и “Do the Funky Penguin”), Albert King (“I’ll Play the Blues for You”,  “Breaking Up Somebody’s Home” и “That’s What the Blues Is All About”), Little Milton (“That’s What Love Will Make You Do”), the Emotions (“Show Me How” и “My Honey and Me”), Тhe Soul Children (“I’ll Be the Other Woman”,  “Hearsay”,  “It Ain’t Always What You Do (It’s Who You Let See You Do It)” и “Don’t Take My Kindness for Weakness”) и Тhe Temprees (“Dedicated to the One I Love”), заварват неподготвен екипа на компанията.

Големите продажби и печалби имат нужда от менажиране, с което Стюарт не успява да се справи. За него най-важния момент си остава самото записване и селектиране на песните. Опитите на сестра му в търговския сектор се ограничават до създаването на музикалния магазин “The Satellites” в сградата на студиото. В началото този магазин изиграва положителна роля, като позволява на собствениците да се ориентират в музикалните вкусове на афро-американците, които са основното население в района и основните клиенти. Но със завалдяването на пазари като Ню Йорк и Лос Анжелес, освен печалбите се увеличава и канцеларската работа, която не е по вкуса на създателите на лейбъла. Пренебрегването на счетоводните проблеми води до срив на лейбъла в средата на 70-те, когато STAX e изправена пред фалит. Стига се до куриозния момент в края на 1974, когато Isaac Hayes, притиснат от Union Planters Bank, съди Stax за близо пет милиона и половина. Поради финансовите си затруднения към момента STAX, отстъпват своите продуцентски права върху албумите на Hayes, на него и банката, с което настъпва и краят на самата компания. През 1978 Fantasy Records, купуват правата за преиздаване на голяма част от албумите на лейбъла. През 2004 Concord Jazz, купува Fantasy Records, като по този начин придобива правата и върху албумите на STAX. В последствие Concord, преотстъпват правата за световно разпространение на продукцията си на Universal Music Group, запазвайки за себе си единствено американския пазар. По силата на договора между STAX и Atlantic от 1968 обаче, в последствие част от изданията минават под шапката на Warner Music Group, които в момента държат световното разпространение на имена като Sam & Dave, Ottis Redding и The Bar Keys. Юридическата каша около правата на голяма част изданията на STAX довежда до нежелание на мейджърите да се занимават с преиздаване на архивите на лейбъла. Затова в наши дни можете да намерите предимно компилации и много рядко цели албуми от онези години.

Разказвам ви всичко това, защото някъде по пътя сред административната и юридическа бъркотия около авторските, продуцентските и дистрибуторските права, мейджърите напълно забравят за основната цел на музиката – да стига от артиста до слушателя. А от студията на STAX Records, малко преди да бъде разрушено през 1988, е останало ето това:

_{08 / brooker t. & the mgs / green onions / green onions / stax / 1962}

_{09 / carla thomas / b-a-b-y / b-a-b-y / what have you got to offer me 7” / stax / 1966}

Във втората част на предаването ще ви представим нова продукция на лейбълите Unique, Freestyle, Tru Thioughts и Ninja Tune. Ето и част от обложките на албумите и синглите:

The James Taylor Quartet - At The Jazz Cafe London (Real Self)

The New Mastersounds - Plug & Play (One Note)

Regal - The Mack 12" (Unique)

Grupo Fantasma - Sondos Gold (Aire Sol)

Valique - R.A.W (Russians At Work) (Freestyle) 

Mr. Scurff - Calimba 12" (Ninja Tune)

Mika Arisaka - Aquantum (Jazzy Sport)

Red Astaire - To My MF Clubheadz EP 12" (Homegroun)

Bebo Best & The Super Lounge Orchestra - D"Jazzonga (Chin Chin)

Malena - Fried Samba (Freestyle)

Този материал видях за първи път преди десетина години, когато ми попадна DVD-то на филма “Shaft”. Сред бонусите към филмовата лента бе и момент от записите на саундтрака. Ще можете да видите, чуете и усетите истинската атмосфера в студиото на Stax Records (снимка съм дал по-нагоре в поста) по време записването на музиката. Това един от най-красивите ми спомени свързани с Isaac Hayes. Истински документ за музиката, модата и начина на живот на музикантите от 70-те. Днес едва ли ще намерите студио, в което да може да се пуши. Но още много неща не могат да се намерят в днешните студия. Лошото е, че и музика все по-рядко се среща там.

Isaac Hayes scores Shaft film - Cafй Reggio & Shaft Theme 1971