Преди около два месеца вече, предаването отпразнува две години в ефира на радио Нова. По този повод нашите приятели от списание "Едно" ни направиха прекрасен подарък (за което сме им много благодарни и искрено задължени) под формата на интервю, което излезе на страниците на майския брой. Онези от вас, които проявяват интерес могат да си купят списанието или да открият материала за Groovy Sessions на интернет адрес:

http://zine.edno.bg/showissue.php?issueid=70&activePage=78

По време на интервюто заедно с Ивайло Спасов от списанието решихме, че ще е добра идея да направим двамата с Ангел Мишев (DJ Funkusion) по един половинчасов подкаст за сайта на списание "Едно", с който да "онагледим звуково" онова, което се случва в предаването. Изхождайки от факта, че са Ангел хем харесваме едни и същи лейбъли и изпълнители, хем сме много различни в музикалните си пристрастия, решихме да представим две от посоките, в които се развива плейлистата на  предаването.
Затова Ангел направи сет с някои от най-новите теми, влезли в предаването през последните месеци и маркиращи тенденциите в съвремения клубен саунд, а аз (Досю Амуджев) направих, под формата на 30 минутен саундтрак, сет с оригинални фънк, соул и джаз версии от 70-те.

На този адрес можете да откриете и изтеглите подкаста на Ангел (DJ Funkusion):

http://edno.bg/?page=news&id=1696

А това е плейлистата:

Groovy Sessions:  Funkusion May Podcast 

1. Habitual Parking Violators - One to Twelve - Rebtuz - 2008
2. Mighty Mo & The Winchester Seven - The Next Message - Mocambo - 2008
3. Connie Price & The Kyestones - Highlife feat. Mykah 9 - Ubiquity - 2008
4. Gang Starr - DWYCK (Me & You remix) - Rebtuz - 2008
5. Aaron Jerome - Light Night Mission feat. Yungun - BBE - 2008
6. TM Juke - Come Away (Zumen remix) - Tru Thoughts - 2008
7. Random Heroes - Theme from gold block - Jack to Phono - 2008
8. Reggie Ray - What About you - Rebtuz - 2008

За съжаление, по технически причини другият подкаст не се появи в сайта на списанието. И понеже вече е месец Юни и всеки момент се oчаква на пазара да се появи новият брой (повече инфо за него тук - http://edno.bg/index.php?page=news&id=1765&category=1) реших да публикувам в блога на предаването линк за теглене на другият подкаст. Все пак ние правим тези сетове за вас - слушателите.


И защото аз винаги съм бил многословен, освен линка за теглене на сета:

http://solidsound.kafence.com/PODCAST_1/DOSSIU%20AMUDJEV/

и плейлистата:

Groovy sessions: Dossiu Amudjev May Podcast
Back to the 70’s (the soulful sondtrack)

01 / Gil Scott-Heron / Paint It Black / Small talk at 125th and Lexon / Flying Dutchman / 1970
02 / Camille Yarbrough / Take Yo" Praise / The Iron Pot Cooker / Vanguarg / 1975
03 / Donald Byrd / (Fallin" Like) Dominoes / Places And Spaces / Blue Note / 1975
04 / Bill Withers / Kissing My Love / Still Bill / Sussex / 1972
05 / Еarth, Wind & Fire / Getaway / Spirit / Columbia / 1976
06 / The Last Poets / Run Nigger / The Last Poets / Douglas Music / 1970
07 / Curtis Mayfield / Pusherman / Superfly / Buddah Records / 1972
08 / Stevie Wonder / Higher Ground / Innervisions / Motown / 1973
09 / Kool & The Gang / Hollywood Swinging / Wild and peaceful / De-Lite Records / 1973
10 / William De Vaughn / Be Thankful For What You"ve Got / Be Thankful For What You"ve Got / Roxbury Records / 1974
11 / Gil Scott-Heron / The Revolution Will Not Be Televised / Small talk at 125th and Lexon / Flying Dutchman / 1970

тук публикувам и историята му.  А тя е следната:

Това е един саундтрак, посветен на музиката на 70-те. Затова и всички парчета, които ще чуете са записани в периода между 1970-та и 1976-та. Голяма част от световно известните днес диджей са отраснали с изпълнителите, представени в сета и често ползват фрази от оригиналите в проектите си. Затова ви предлагам малко пътешествие из света на оригиналите.

 

Началото поставя Gil Scott-Heron с поемата “Paint It Black”, дала името си на много компилации, посветени на черната музика. Мнозина наричат Gil Scott-Heron “бащата на рап музиката”, като дели това прозвище с The Last Poets, а неговите политически и социално ориентирани поеми служат за манифест на цяло едно поколение афро-американски музиканти в онези години. Фразата “The Revolution Will Not Be Televised” се е превърнала отдавна в девиз и до днес се ползва от много хип-хоп изпълнители. Певицата Camille Yarbrough може би щеше да си остане позната на една дузина колекционери на редки плочи от 70-те, ако не беше албума на Fatboy Slim “ You"ve Come A Long Way, Baby” от 1998. Всъщност и заглавието на албума и името на хит-сингъла “Praise You” са взаимствани от темата на Camille Yarbrough “Take Yo" Praise” записана през 1975. Следва запис на един от най-големите тромпетисти на всички времена - Donald Byrd. Темата “(Fallin" Like) Dominoes” e записана за един от емблематичните джаз лейбъли – Blue Note през 1975. Продуцирана е от братята Larry Mizzel и Fonce Mizzel. Благодарение на тях в средата на 70-те компанията успява да се адаптира към промените на пазара и да просъществува във времена, когато хард-бопът и модалния джаз са в криза. Това е и периодът, в който за около десетилетие Blue Note променя логото си. Именно новото лого на компанията е копирано от някой роден дизайнер и се появява (с нищожни промени) на плочите, издавани в онези години от “Балкантон”. В края на 90-те много от диджеи и музиканти като Jazzanova и 4 Hero, преоткриват музиката продуцирана от Mizzel Brothers и “изтупват прахта” от техните плочи, включвайки ги в десетки компилации. Друг голям композитор и музикант от онези години е  Bill Withers. Ако името ви се струва непознато, то достатъчно е да знаете, че той е автор на темите “Ain’t no sunshine” и “Just the two of  us” (включена в първия фюжън албум печелил Grammy “Winelight” на Groover Washington Jr.). Парчето “Kissing My Love” е включено в албума му от 1972 “Still Bill”. Спрях се на тази тема заради интрото, семплирано от кой ли не. След това идва ред на великите Earth, Wind & Fire и темата от 1976 – “Getaway”, от албума “Spirit”. Тя дава перфектна представа са уникалното звучене на брас секцията на групата, която и до днес си остава ненадмината като синхрон на изпълнението. Албумът “Spirit”, поставя началото на най-успешния период на групата, през който те издават мултиплатинените плочи “All ‘n All” (1977), “I am” (1979) и “Rise” (1981). Това е периодът, в който фънкът започва да отстъпва челните места в класациите на диско вълната. Неслучайно един от най-добрите кавъри на “Getaway” е дело на Salsoul Orchestra (една година след появата на оригинала) и е записан за лейбъла Salsoul, който в края на 70-те се превръща в един от водещите диско лейбъли. Не може да стане дума за музиката на 70-те и да се пропусне личност като Curtis Mayfield. Ако не сте гледали филма “Superfly” не е голям пропуск. Но ако не сте слушали саундтрака към този филм, трябва задължително да попълните тази празнина в музикалната си култура. Заедно с “Shaft” (музиката е дело на Isaac Hayes) “Superfly”, бележи нов етап в развитието на американската култура през 70-те, представяйки един непознат до този момент свят на насилие и престъпност и отражението им  върху живота на афро-американците. Саундтрака е истински шедьовър на фънк и соул звученето. От него избрах темата “Pusherman”. Следващото изпълнение - “Higher Ground” е на един от най-великите соул композитори и изпълнители на всички времена - Stevie Wonder. Ще го откриете в мултиплатинеия албум  – “Innervisions”. Ако парчето ви се струва познато, то е защото Red Hot Chili Peppers включват кавър на тази тема в тавата си “Mothers Milk” от 1989. Следващото парче също има нещо общо с киното. Едва ли днес щеше да има такъв интерес към първите записи на Kool & The Gang, ако не беше Quentin Tarantino, който реши да включи тяхната тема “Jungle Boogie” в саундтрака към филма “Pulp Fiktion”. За първи път тази тема е включена в албума “Wild and peaceful” от 1973. От този албум е и темата “Hollywood Swinging”, включена в сета. Най-интересният кавър на темата, който съм чувал е концертното изпълнение на Jamiroquai, които си признават, че музиката им е силно повлияна от творчеството на Kool & The Gang. Последното парче в сета е “Be Thankful For What You"ve Got” на William De Vaughn от 1974, а не, както мнозина си мислят, на Massive Attack, макар че кавърът включен в “Blue lines” от 1991 е много, ама много сполучлив. William De Vaughn е бил обикновен държавен служител, който пеел от време на време вечер по клубовете. Композира темата “Be Thankful For What You"ve Got” през 1972 и плаща от джоба си 900 долара, за да я запише в студиото Sigma във Филаделфия. Друга невероятна случайност е, че в записите участват членове от групата  MFSB (съкращение от  "Mother Father Sister Brother"), но за това, кои са те, ще ви разкажа друг път или можете сами да потърсите информация. Важното тук е, че от сингъла са продадени почти 2,000,000 копия през 1974. Прекрасна история за финала на този сет, не мислите ли?

 Досю Амуджев (Groovy Sessions)  03. 05. 2008

Така изглежда оригиналният сингъл, от който William DeVaughn продава почти 2,000,000 копия през далечната 1974.