Постинг
06.12.2006 16:41 -
... прочетено тук и там 2006-12-06 (част първа)
Автор: fmgroovy
Категория: Изкуство
Прочетен: 850 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.12.2006 16:52
Прочетен: 850 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 06.12.2006 16:52
Това е един от текстовете, които ми направиха силно впечатление през изминалата седмица. Текстът е публикуван в "Капитал Light" и в оригинал се намира на този интернет адрес:
http://www.capital.bg/show.php?storyid=297706
Нева Мичева
преводачи за превода Българска версияСвалям шапка пред Любомир Илиев за финеса и точността на ироничната "Аз и Камински" на Даниел Келман ("Атлантис-КЛ"). Същото - пред Иглика Василева, превела лекокрило масивната "Неумолима любов" на Иън Макюън (от "Колибри", както и всички по-долу, чийто издател не съм отбелязала). Във "Ветровете на Нептун" на Фред Варгас Росица Ташева, която има всичките ми адмирации от "Пътешествие до края на нощта" на Селин насам, ги спечели още веднъж заради ловкостта, с която кара един почти вариететен жанр да звучи гордо. Два достойни текста са и преводите на "Подходящ момент, 1855" (Патрик Оуржедник, "Факел експрес") и "Пубертет" (Анна Старобинец), съответно на Йорданка Трифонова и София Бранц, които имат рядката дарба да звучат естествено. Със закъснение, но с удоволствие се запознах с "Името" на Джумпа Лахири ("Обсидиан", 2004), който прелива от характерното за Зорница Христова лексикално богатство. И с "На края на географията" на Антониу Лобу Антунеш (2005) - текст с огромна сложност и многоетажен подтекст, вещо овладян от Даринка Кирчева.
Все читави автори дотук, нищо чудно. Сериозните преводачи не само подбират книгите, които им предлагат, но лично издирват заглавия и ги лансират в страните си. Тоест изпълняват една от фундаменталните културтрегерски функции: директен внос на цивилизация. И още нещо. Има езици, на които думата превод е заменима с версия. "Немската версия на "Тартарен Тарасконски", "китайската версия на "Театрален роман". Българските издатели и читатели никога няма да се отърват от безхаберие, ако не свикнат да търсят културтрегери и версии вместо фалшификатори и карикатури.
Един от митовете за превода е, че, както в живота, колкото е по-хубав, толкова е по-неверен. Нищо подобно. Двата ми аргумента са два хубави верни превода, които имах щастието да (пре)прочета наскоро. "Червеният салон" на Аугуст Стриндберг ("Хемус груп", 2006) е в безукорна българска версия на Теодора Джебарова. А по великолепния "Моби Дик" на Невяна Розева (Херман Мелвил, "Народна младеж", 1962), към който от години се връщам с благоговение, може да се правят семинари по красноречие на български. Ако някого изобщо го вълнуват тези неща.
... and the beat goes on
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари