По принцип  в живота ни всичко е предопределено. Независимо от това, дали вярваме или не. Явно съдбата е решила да ме срещне с разказите на Александър Шпатов, защото той се появи в полезрението ми още преди половин година. Тогава, в дните на Пролетния панаира на книгата в НДК, аз се озовах в една зала с него и  Деян Енев – високо ценен от мен български писател. Там за първи път чух Александър да чете собствените си разкази. Запомних разказа, но не и името на автора. Може би защото вниманието ми бе привлечено от присъстващия Деян Енев (който, както се оказа по-късно е и редактор на първата книга на Шпатов, издадена от Весела Люцканова). Разказите на това момче са наистина къси и наистина интересни. Ето ви един пример:

Отговорът е “Б”
Александър Шпатов

 

…и се провикна
на микрофона:
Оп-са, опс-А…

 

        - И след предварителния кръг най-съобразителен от всички се оказва - да, точно така - Христо Стратев от Свищов. - обявява стегнато водещият и предаването започва със задължителното пляскане на публиката.
        Христо вдига ръце все едно е вкарал гол в деветдесет и третата минута и сяда победоносно на стола на състезателя. Близък план на усмихващото му се лице.
        В случая обаче далеч по-важно е това, което камерите по никакъв начин не можеха да уловят (иначе спокойно можех да ви пусна някой и друг документален кадър от въпросното предаване, нали така?). Ще ви го кажа направо - Христо бушуваше от радост, защото се сбъдваше планът му. Планът, който щеше да го направи наистина известен.
        Разбира се, операторите не можеха да знаят това и подходиха към работата си без дължимoтo въодушевление и съпричастност към задаващите се славни мигове. Пък и всичко си почна както обикновено. Водещият „разгря" с леко полюбопитстване за двете висши на госта, както и за съпругата и дъщеричката му; не пропусна да попита и нещо относно новостите в Крайдунавския град.1
        - И така, вече да почваме и изкачването към голямата награда - продължава все същият стегнат тон - Първи въпрос:
        На чий български приказен герой принадлежат инициалите Х. П.?
        („Хе-хе - точно кат" на разпит" - шушука някой в публиката.)
                А) Хари Потър                        Б) Хитър Петър
                В) Хранен Пенчо        или        Г) Хамал Паскал
        („Абе как само ги измислят тия отговори... Освен верния, де." - продължава същият глас, докато залата се полюшва от едно задружно подхилване.)
        Г-н Стратев пък приглажда с отработен жест веждите си и изтърсва едно толкова светкавично и откровено „А", че водещият сигурно щеше да го приеме, ако не бе го стреснал викът в слушалката му…

Ако ви интересува целият разказ, пък и останалите написани от този младеж, можете да погледнете тук:

http://www.litclub.com/library/nbpr/shpatov/index.htm

или да постъпите като мен – да отскочите до най-близката книжарница (препоръчвам “Книжици” под колоните на Кристал или “Нисим” на бул. Левски почти до Попа) и да си купите сборника с разкази “Бележки под линия” издаден от Весела Люцканова. Аз предпочитам хартията пред монитора и затова сега сборникът с разкази на Александър стои в библиотеката ми до няколкото сборника на Деян Енев.
 

е, кажи за семките и ракията де... ;)

заинтригува ме, ще го потърся Шпатов

Прегледай заглавията на разказите.